banner-soutez-160x200-1
banner-soutez-160x200-2

Projek Kamarádi byl oceněn Evropskou jazykovou cenou LABEL za rok 2014
logo-label

Kolikrát jste byli na Trifonovi?

Jedenou - 0%
Dvakrát - 0%
Třikrát - 11.1%
Už se ani nepamatuju - 66.7%
Nikdy - 22.2%

Celkový počet hlasů: 9
Hlasování je ukončené o: 31 bře 2017 - 00:00

Login Form

Napsali o Bojce její přátelé

Здрасти Бойке,

днес няма да се видим, днес ще говорим за теб. И ще си спомним. Не ни се смей, че ще те хвалим. Познаваме те и това е чест и щастие за нас. Винаги ще ти се радваме.Ти бе един от най-добрите ни приятели. Отзивчива, свикнала да изслушваш, да помогнеш. Малцина са способни на такова приятелство. Обичахме да споделяме с теб, търсехме те за съвет или за помощ. И сега те търсим.

Ти бе усмивка. Винаги позитивна и весела. И в конфликтни ситуации успяваше да внесеш компромис и позитивен тон. Усмивката ти караше хората да се разбират и да се обичат. За глупците и лошите хора намираше в душата си съжаление и съчуствие, но никога омраза. Усмивката ти съединяваше несъединимото и обединчваше необединимото.
Езика ти, винаги точен и убедителен, богат на думи, с издържана стилистика и характерен само за теб стил ни караше да се замислим. Езика ти бе красив. Изразяваше интересните ти мисли с точност, прецизност, но преди всичко с лекота.
Леко закачливия ти и умен хумор бе заразителен. Използуваше го почти навсякъде, но винаги с отмерена точност. Никога вулгарен или зъл, хумора ти бе любезен и приятелски. Шегаджийка.
Твоите познания, ни впечатляваха. Всичко ново поглъщаше с любознателна наслада. Знанието беше една от най-големите ти радости. Радваше и нас.
Идваше с нови идеи, казваше ги не много смело, но убедително и запалено. Изложби, концерти, интернет саитове, вечеринки с песни и танци... ти успяваше да ги реализираш.
Много от нещата бяха с българска тематика. Ти си имаше свой, цивилен, модерен и приятелски патриотизъм, черпащ от широките ти, точни и дълбоки познания по българската история, етнография, фолклор и съвремие.
Ти знаеше вички български народни, простонародни, естрадни, рок и прочее песни и ги пееше прекрасно.
Ти бе безкрайно добра, скромна, жизнерадостна, мила...и наша. Благодарим ти от сърце за всичко! Обичаме те, Бойке! Много ни липсваш, липсваш ни на всички! Сбогом

Мартин Младенов

Ahoj Bojko,

Dnes se bohužel neuvidíme, dnes se o tobě budeme bavit. A vzpomínat. Nesměj se nám, že tě chválíme. My jsme tě znali a to bylo pro nás ctí a štěstím. Vždy z tebe budeme mít radost.
Byla jsi jeden z našich největších kamarádů. Vstřícná, zvyklá naslouchat a pomáhat. Málokdo je schopný takového kamarádství. Rádi jsme s tebou rozmlouvali, hledali jsme radu anebo pomoc. I teď hledáme.
Byla jsi úsměvem. Vždy pozitivní a veselá. I do konfliktních situacích jsi dokázala vnést kompromis a pozitivní tón. Tvůj úsměv pomáhal lidem porozumět si a mít se rádi. Pro hlupáky a zlé lidi jsi nacházela v svém srdci lítost a soucit, nikdy však nenávist. Tvůj úsměv sjednocoval nesjednotitelné a spojoval nespojitelné.
Tvůj jazyk, vždy přesný a přesvědčivý, bohatý slovně, s perfektní stylistikou a jen pro tebe charakteristickým stylem nás nutil k zamyšlení. Tvůj jazyk byl krásný. Vyjadřoval tvé myšlenky s přesností a precizností, ale hlavně s lehkostí.
Tvůj lehce hravý humor byl nakažlivý. Využívala jsi ho hnedle všude, ale vždy s odměřenou přesnost. Nikdy nebyl vulgární a zlý, tvůj humor byl milý a přátelský. Vtipálku.
Tvé poznatky nás udivovaly. Vše nové jsi pohlcovala zvídavou radostí. Poznání byla jedna s tvých největších radostí. A dělalo radost i nám.
Přicházela jsi s idejemi, říkala jsi je nesměle, ale přesvědčeně a zapáleně. Výstavy, koncerty, večírky s písněmi a s tanci... ty jsi je uměla realizovat.
Mnohé z těchto věcí měly bulharskou tematiku. Ty jsi měla svoje, civilní moderní a přátelské vlastenectví, čerpající z tvých širokých, přesných a hlubokých poznatků bulharské historie, etnografie, folklóru a současnosti.
Znala jsi všechny bulharské lidové, sprosté, estrádní, rockové atd. Písně a zpívala jsi je překrásně.
Byla jsi nekonečně hodná, skromná, plná života, milá... a naše.
Děkujme ti za vše od srdce! Mámě tě rádi, Bojko! Hodně nám chybíš, chybíš nám všem!
Ahoj

Martin Mladenov

 

 

Žít je jak mrknutí oka jež mě stále udivuje.

Život vyteče černou dírou,
jako ontologickým kanálem, a zmizí. Čas skončí. Tudy odtekla Bojka
minulý pátek, na ulici Černokostelecká. Nebyla pitom sama, pomohlo jí
jedno z těch aut které se v tomhle městě tak často proměňují ve smrtící
zbraň. A já si řkám že život pokračuje.
Myslím, proto žiju, cítím, proto žiju, přetrvávám, proto žiju...
Jiným černým otvorem se otevírá cesta životu. Jen několik hodin po
zmizení Bojky přišel na svět Michael. Přijímám ho prostřednictvím sms.
Vítej do chaosu a improvizace, tady neexistují druhé šance.
Zestárnout určitě znamená zvýšení počtu zářezů za lidi kteří nám
odcházejí a kteří přicházejí.
Já petrvávám, petrvávám, i když nevím proč žiju.

Elena Buixaderas, Červen 2007

 

... страшно много ми липсваш


много. изгубвайки теб, изгубих част от живота си - една прекрасна част, изпълнена с вдъхновение. обичам те. прости ми.

Севда

 

Bojko, máme Tě pořád rádi!

Svět je nespravedlivý! Zatímco někteří mohou šířit zlo a nenávist po dlouhá léta, těm nejčistším a nejskvělejším lidem někdy není dopřán ani život ...
Mezi ty druhé patří i Bojka Dobreva. Jakýsi zběsilejedoucí šílenec ji v pátek 15. června srazil na chodníku. Nechť ho výčitky svědomí pronásledují až do pekel.
Bojko, máme Tě pořád rádi! Vím, že se na nás už díváš z nebe.

přátelé z Hedvábné stezky

 

За Бойчето от Божана

Мили приятели, скъпи гости,
Започнах да пиша този текст с нагласата, че ще го прочета пред вас. Сега той има друго предназначение - да ви прегърна чрез него отдалеч и да ви благодаря, че се събрахте отново - заради Бойка. Думите са начинът, по който ние оставаме заедно и споделяме и радостта, и мъката си. А ако някой разбираше човешката заедност в най-заразителния, в най-чистия й смисъл, то това беше Бойка. Неслучайно така се казва и нашето гражданско сдружение, което тя и Севда създадоха и утвърждаваха седем години. Няма как на днешното събиране да не е тъжно без Бойка. Но дано усещането, че ние, които останахме тук, сме отново Заедно, да стопли душите ни – заради светлата памет за нея.
Бойче,
Питам се как с думи да скъся разстоянието помежду ни. Но щом „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”, то каква по-силна вяра от това, че ти чуваш думите ми за теб, тук и сега? Твоята светла душа беше между най-неоспоримите доказателства за съществуването на един по-добър, по-нежен свят, където думите блестят от чистота.
Днес, на 29 октомври, на твоя рожден ден, за пръв път не ми е весело. Днес имам горчивата участ да говоря с теб сякаш чрез огледало за обратно виждане. Днес, ти трябваше да навършиш 32 години. Днес, малкият ни ритуал да се видим само двете, да си пожелаем хубави неща, да се погледнем в очите и да се радваме на тези простички мигове, се случва само в душите ни.
След тазгодишния 15 юни нищо вече не е същото.
Но поглеждам в огледалото и ето я Бойка. Забързана за среща, устремена да ни зарадва, непринудено, така както само тя умее всъщност едни много мъчни и задълбочени неща. И милата й усмивка и добрината й, които правеха всичко да изглежда така лесно. Откакто вече нищо не е същото, толкова много хора си спомниха за нейната искрена усмивка. Ефирна, сякаш нищо не й коства.
Със скромността, присъща на фините по душа хора, Бойка не притеснява никого с това, че умее да прави нещата най-добре и да организира толкова прекрасни събития. Късчета от България, която на всички ни липсва, особено на празници. Веднъж претворява носталгията в песни, друг път танцува, разказва за планините, заслушана е в мелодията на гайдата, превръща Трифон Зарезан в ден на любовта, завързва мартеничка на ръката на всеки гост, раздава късмети за Коледа и пак, и пак се усмихва приятелски. Потапя ни в атмосфера, обаятелна като самата нея. Питам се сега дали някога й благодарихме за всичко това?
Когато губим някого като Бойка, остават и много, много други въпроси. Остава непримиримост към това да говориш за някого толкова светъл в тъмнината на миналото време. Но който се е докоснал до Бойка, несъмнено знае, че не е невъзможно да се сприятелим дори с най-сложните въпроси.
И въпреки че няма как да е същото, Бойка ни остави знаци. Чрез нещата, които по детски обичаше – своето семейство, усмивките на всички свои приятели, планините, морето, срещите с нови хора и места, песните. Любознателният дух на Бойка я караше да чете, да се вслушва, да полага усилия да вникне в радостта и да познае болките на хората около себе си. Да мечтае за далечни пътувания и да ги осъществява. И да забравя да си почива. Неспокойният й дух не търсеше място да се приюти, той живееше с всяка своя фибра – на един дъх – между работата, грижата за близките и новите идеи, които така сърцато прегръщаше, за да ги реализира. Не само за себе си.
Бойче,
откакто си отиде, се чудя как е възможно да ги има звездите, слънцето, реките и смехът без теб. Защото ти така беше създадена – като неразделна част от всичко, което ние, хората, обичаме. Затова и умееше да направиш красиво всичко, до което се докоснеш. Може би не бяхме достатъчно добри, за да останеш повече …
Сега, когато нашето “Заедно” получи най-нелекото си значение, има важни неща, около които Бойка трябва да продължи да ни събира и в бъдеще. Заради това, че Бойка умееше да се вслушва в мнението на другия, че знаеше как да гледа на света като на място, в което винаги има какво още да научим, да направим, да измечтаем, се случи и „Заедно”. Нека да съхраним „Заедно” заради светлата й памет. Това е начинът, който тя ни остави, за да попречим на забравата.
Мислех си как днес пред вас да кажа хубави думи. Също и как да се предпазя от гръмките фрази, защото те не бяха присърце на Бойка. И си спомних строфи от едно от най-лиричните произведения в българската поезия, които толкова много й отиват.
Две хубави очи. Душата на дете
            в две хубави очи; - музика - лъчи
            Не искат и не обещават те...
...
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли...
...
           Две хубави очи. Музика, лъчи
           в две хубави очи. Душата на дете...
Приятели, всеки от нас носи в себе си своята Бойка. Тя ни повика и днес тук – заедно и по-тъжни от друг път. Моля ви, съхранете своята Бойка, нашата Бойка, в добрите неща, които правите. До следващата среща.

Божана  Нишева