vicejazycnost-2017-banner-160x300

Projek Kamarádi byl oceněn Evropskou jazykovou cenou LABEL za rok 2014
logo-label

Kolikrát jste byli na Trifonovi?

Jedenou - 0%
Dvakrát - 0%
Třikrát - 11.1%
Už se ani nepamatuju - 66.7%
Nikdy - 22.2%

Celkový počet hlasů: 9
Hlasování je ukončené o: 31 bře 2017 - 00:00

Login Form

Tančíme v jednom kole

Bulharské lidové tance - výuková lekce a taneční zábava

24. 10. 2008
Baráčnická rychta, Tržiště 23, Praha 1, 18 hod

S velkým úspěchem se v Praze, pod Pražským hradem poprvé veřejně vyučovaly bulharské lidové tance - chora. Zatočili jsme to největší „choro“ v Praze. Zúčastnilo se kolem 150 lidí - od začátečníků po pokročilé tanečníky. Za doprovodu muzikantů z pravé "balkánské dechovky" jsme se naučili a zatančili Pravo, Elenino, Dajčovo, Čičovo choro a mnoho dalších rytmických bulharských tanců.

V programu večera bylo seznámení s bulharským folklorem (v zábavném stylu); vystoupení pěveckého souboru pod vedením Toni Dobrevy; lekce - naučme se tančit horo krok za krokem s Toško Ralevem (soubor Balgari); bulharská lidová a rocková klasika - koncert skupiny BG band a hostů z bulharského Vidinu; bulharské kulinární speciality a víno.,
Za finanční podpory Ministerstva kultury ČR a Magistrátu Hl. m. Prahy
plakat ve formatu PDF

ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ХОРА- 24. 10. 2008

В началото на “балния сезон“, дни преди започването на популярното танцовото шоу Star Dance по чешката телевизия нашенците в Чешката столица си направиха танцова забава/открит урок по танци по наш си вкус и обичай – весела вечер, изпълнена с българска народна музика и чудесно настроение. Голям успех – така може да се опише с две думи премиерата на празника на българските хора в Прага наречен “Танцуваме в кръг”. Датата - 24 октомври, мястото - “Барачницка рихта”, зала в традиционен стил закътана из кривите улички на Стария град в подножието на пражкия Храд. Участниците –150 ентусиазирани танцьора – от начинаещи, които чуваха балканските ритми едва ли не за първи път, през българи ненаучили се нелесните хора досега, но твърдо решени да наваксат и да се въртят в ритъма на Елениното или Дайчовото чак до сутринта, та чак до опитни танцьори, които биха могли да спечелят танцов конкурс дори в Родината. Организатор - гражданското сдружение на българи в Чехия “Заедно”, познато на пражката публика с културните си вечери, често напомнящи пъстър Вавилон от хора, говорещи различни езици и произхождащи от различни култури, които се веселят ЗАЕДНО. Първите часове на вечерта си бяха направо училище – лекция за българския фолклор с вокални примери от различните фолклорни обрасти; показно на най-бързите ни хора; открит урок по танци, включващ шест известни хора... и всичко това изпълнено с много младежки ентусиазъм и жива музика. А публиката се зае прилежно да изучава разнообразните стъпки на нашенски народни танци и след края на урока всички тропаха на едно доста сносно ниво. А каква радост и гордост се отразяваше по изпотените им лица – мисля, че подобни чувства е изпитал всеки, който току-що е изиграл Македонското хоро без да се оплете, без да падне, без да настъпи съседа си в кръга и без да счупи токчето на обувката си. А какво се случи понататък? Хора, хора, хора. Танци, танци, танци. А през кратките почивки – студена чешка бира, хубави вина и вкусни български гозби, приготвени специално за вечерта. Сладки приказки със стари приятели. Усмивки. Нови запознанства. Топло и шумно - малко или много като у дома, по български. Как се изпълва душата с радостен трепет и гордост като екнат онези ми тромпети от Видинския духов оркестър – благодариме, момчета. За доброто настроение се грижеше и сформирания от местни българи ”БГ бенд”. На Тони Добрева и хор Лира, и разбира се, на танцов състав Българи кам сдружение Заедно с ръководител Тошко Ралев дължиме заслугата, че “запознанството” с българския фолкрол се случи и тук, в Прага. Струва ми се, че не само се “запознахме”, но някой се сприятелиха и други и влюбиха във фолкрола за цял живот. Благодариме за подкрепата на Министерството на културата на Чехия, на Пражкото кметство, на БКИ в Прага и на фирма Winecolor.
Хоро на български означава кръг или върволица от хора, вплели ръце и танцуващи в ритъма на песента и музиката. За българина хорото е танц, който го съпровожда през вековете и в празниците му, и в ежедневието. Българската обредност е немислима без дълбочината на посланието, която танцът хоро е побрал в себе си. Хората в България и до днес играят хоро както в най-радостните, така и в най-отрудените, та дори и в най-мъчните си дни. Хорото символизира единението между човеците и всъщност представлява една пъстра шевица, съшита виртуозно от магични ритми, хороводни стъпки и човешки съдби. Всички ние сме част от свят, в който днес става все по-актуален въпросът за отчуждението между човеците, за технологиите, които ни свързват, но и все по-често застават помежду ни. Затова, ние от гражданско сдружение “Заедно”, решихме да ви предложим едно от своите решения. Тъй като се позоваваме на добре известната истина, че изкуството е универсален начин за споделяне на нашия опит и на нашите чувства, ви приканваме да си подадем ръце и да потанцуваме заедно хоро. Надяваме се, че чрез този танц ще успеем да ви предадем своята надежда за човещина и доброта, извираща от върховете на Рила и Пирин, многоцветна като пролетните поля, лятното море и есенните планини на България. Драги наши приятели, замисълът на днешната вечер, както и цялата й пъстрота, музика и обич посвещаваме на незабравимата ни Бойка Добрева. Бойка е една от основателките на сдружение “Заедно” и всички ние не преставаме да мислим за нея като за наш светъл приятел и лъчезарен човек. След няколко дни, на 29 октомври тази година, тя щеше да навърши само 33 години. Бойка от сърце и душа пееше и играеше дори най-сложните за изпълнение български народни песни и танци. Онези от присъстващите, които я познаваха, със сигурност пазят спомена за детското вдъхновение, с което тя повеждаше хорото и за вълнението в гласа й, когато ни учеше да пеем. Сигурни сме, че тези мигове я зареждаха с радост и се надяваме и в този миг тя да е с нас.